Дулово – моят роден град

Родена съм в едно село, намиращо се около Дулово, но тъй като нищо не си спомням за времето, когато съм живяла там, винаги пиша и казвам, че съм родена в Дулово. Определям града за мое родно място, защото в училище „Христо Смирненски“ започнах първи клас. Бях твърде малка, за да си спомням днес имената на учителите, които са ми преподавали.

След началните класове продължих да уча в СПУ „Георги Кирков“. От тези години в прогимназията имам много хубави и свежи спомени. С много обич си спомням за преподавателката ми по български език и литература Елена Савова – Максимова, а в последните VII и VIII класове с уважение запомних преподавателя ни по български език и литература Андрей Апостолов. Невероятен човек и преподавател. Никога няма да го забравя. Нека не прозвучи нескромно, но мисля, че той ми вдъхна обичта към литературата. И днес си спомням деня, когато ме изкара на дъската, за да напиша цитат от стихотворението на Александър Геров „Тайна II“. Преди да завърши, този прекрасен мой преподавател ми каза: „Искам, когато ме срещаш по улиците, да ми казваш този стих“:

Минаха години, завърших средното си образование в Силистра, където останах да работя. И в една мъглива привечер слязох от автобуса на петолъчката в града и тръгнах по главната улица. Освен моите стъпки, в гъстата мъгла  не се чуваше никакъв шум. В един момент забелязах, че пред мен върви моят преподавател Андрей Апостолов. Приближих го и в движение казах този стих. Той се спря и без да се обръща назова името ми. Поздрави ме, че съм го запомнила, пита ме къде работя и с най-добри пожелания всеки тръгна в своята посока.

Годините минаваха и аз се преместих да живея в София. Тук за мое щастие и радост попаднах в кръга в интелектуалната среда на акад. П. Динеков, Блага Димитрова, проф. Елена Михайловска, Стефана Сладкарева и др., хора, които ме приеха като част от тяхното съсловие.  И … започнах да пиша. Отначало статии, които публикувах във вестници, опитвах и стихотворната реч. С времето обаче се спрях на документалната проза и тя стана моето основно занимание. Един ден случайно в Народната библиотека открих в годишниците на Св. Синод, че в село Райково, сега квартал на Смолян, е живяла първата българска учителка и поетеса Рада Казалийска (1821-1907). Четири години през отпуската си прекарвах в Смолян, понякога пътувах с дъщеря си, която се радваше на прекрасната природа и на хората в този край, за които казваше, че са от друго тесто. Събрах достатъчно архивни материали и издадох книгата „Рада Казалийска – първата българска учителка в Родопите и първата българска поетеса“, посрещната от смолянчани с интерес. Последното ми отиване там бе по покана на Регионалната библиотека „Никола Вранчев“ през м. октомври на 2024 за представяне на книгата „Гласове на сърцето“.

През годините написах книгите:  „Екатерина Каравелова. Спомени“ (2005), „Между деня и нощта. Фрагменти и миниатюри“(2008), „Светлоозарени слова“(2005), „Нашият владика“. Сборник за Доростолския митрополит Иларион (2011), „Блага Димитрова. Дневник за една приятелство“ (2016), „Родът Алексиеви“ (2022), „Гласове на сърцето“ (2024), „Автобиография“ (2025), а сега под печат е двутомникът „Екатерина Каравелова. Спомени“ – второ преработено и допълнено издание. Публикувала съм над 200 статии в различни вестници и списания. Участвала съм в национални и регионални конференции на тема жените в българската литература, изкуството и политиката. Представях си книгите най-вече в Смолян и в софийските читалища, и разбира се в Съюза на независимите български писатели, в който членувам от 2012 година.

Понякога с носталгия си спомням детските години в Дулово. За родителите ми, които ни обичаха и се грижиха за мен и братята ми. За прекрасните вечери, когато майка ни разказваше с чувство за хумор за детските си години. Хумор и позитивност, които и аз нося наследени от нея. Детските ми години са най-хубавите не само за мен, но и за всеки човек роден на тази земя.

И преди да завърша, пожелавам успех на вашето начинание!