Изобразително изкуство

Текстурата като личен почерк

Творбите на Гюняр се отличават с категоричност и увереност на ръката. Тя предпочита акрилните бои, обогатени с текстурни пасти, използвайки тази смела импасто техника като свой основен изразен инструмент. Релефното, почти скулптурно нанасяне на боята създава жизнени платна, които „дишат“ и пречупват светлината различно според ъгъла от който я наблюдавате.

Магията на добруджанската зима

Зимата заема специално място в сърцето на авторката. Нейните зимни пейзажи са автентичен прочит на добруджанската зима – сурова, мълчалива и дълбоко лична. Серията от четири зимни творби разкрива различни настроения – от графичната сила на монохромната тишина в „Голи дървета“ до огнената енергия на „Зимен залез“. И в двете платна си проличава смелият щрих на художничката – било то чрез абстрактно наслоените бели линии на замръзналата трева или чрез пламтящото оранжево-червено небе, създаващо темпераментен емоционален контраст.

Щедростта на пролетните багри

Цветен контраст на зимното спокойствие са флоралните композиции на Гюняр, които разкриват нейното радостно и влюбено в живота лице. Тя подхожда към темата с размах, варирайки от класическото достойнство на импасто розите в „Букет в синя ваза“ до цветната експлозия във „Вертикален букет“. В тези творби художничката буквално се усмихва на публиката си, подарявайки ѝ безрезервна радост.

Мечтателността на детството

Една от най-стоплящите творби в колекцията е вдъхновена от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Картината изобразява емблематичното момче и лисицата под завихрено синьо небе с позлатени звезди. Създадена с много обич, тя докосва сърцето директно и ни връща към чистотата на детските мечти.

Автентичен път в изкуството

Като творец, Гюняр Мердан открива живописта по свой собствен, интуитивен път. Нейните картини носят неподправена автентичност и искреност, каквато често липсва в строго академичното изкуство. С всяко следващо платно тя надгражда уменията си, прави все по-смели избори и утвърждава своя разпознаваем почерк. Творческото ѝ пътуване тепърва се разгръща и със сигурност си струва да бъде проследено.

ArtLabCafé ви среща със Сечкин Хаджъсюлюш, творецът, за когото изкуството е път – в светлина, багри и споделено знание.

Житейският и професионалният път на Сечкин Хаджъсюлюш е пример за последователност и вътрешна отдаденост. Роден през 1966 г., той преминава през различни образователни и професионални етапи – от ветеринарната медицина до педагогиката и изобразителното изкуство.

Завършва Педагогическия институт в Силистра със специалност „Биология, химия и изобразително изкуство“. По-късно продължава образованието си в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където придобива магистърска степен в областта на пластичните изкуства. Тази многопластова подготовка ясно се отразява в неговата работа – както в изкуството, така и в подхода му към обучението.

В центъра на художествения свят на Сечкин Хаджъсюлюш стои българската природа – преди всичко Добруджа и Лудогорието. Неговите картини са своеобразно „опоетизиране“ на пейзажа – не просто пресъздаване, а преживяване на природата като духовно пространство.

Работейки основно в областта на маслената живопис, той експериментира със сложни тонови съчетания, контрасти и пластични наслоявания – често преминаващи от тъмно към светло, като визуален израз на вътрешно движение и търсене. В творбите му се откриват както експресивни, така и съзерцателни състояния – динамика и покой, съчетани в един общ живописен език. Жанровото разнообразие също е характерно за неговия стил: пейзажи, портрети, фигурални композиции и натюрморти съществуват паралелно, водени от вдъхновение, което черпи от природата, митологията, литературата и съвременния свят.

Съществена част от дейността на Сечкин Хаджъсюлюш е свързана с работата му с хора. Като педагог той посвещава усилията си на младите – води групи по интереси, работи с ученици и развива художествени школи. Особено интересна в това отношение е дейността му към Народно читалище „Н. Й. Вапцаров – 1895“, гр. Дулово, където ръководи различни творчески групи, включително и популярната инициатива „Рисуване на чаша вино“. В рамките на тази инициатива Сечкин Хаджъсюлюш организира и публични изяви за художниците любители – арт пленер в ДКИ „Двореца“ в Балчик и изложбата „Вдъхновения“ в Регионалната библиотека в Силистра.

Творби на Сечкин са част от колекциите на ХГ „Христо Градечлиев“ – Каварна; ДКИ „Двореца“ – Балчик; както и на галерията към Историческия музей в Дулово. Негови картини са притежание на ценители от различни краища на света – Англия, Австрия, Чехия, Русия, Румъния, Швеция, Китай, Турция, Азербайджан и САЩ. От 2025 година Сечкин е член на СБХ – представителство Силистра. По-долу са изброени някои от самостоятелните и съвместните изложби, маркирали пътя му като творец през годините:

2011: „14 май – празник на града“ – галерия, гр. Дулово
2020: „България в багри“ – галерия Балчик
2022: „Есенен полъх“ – НЧ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Дулово
2023: „Вдъхновения“ – галерия „Тунела“, ДКИ „Двореца“ – Балчик
2023: „Спомени“ – ХГ „Христо Градечлиев“, гр. Каварна
2024: „Откровения“ – НЧ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Дулово
2025: „60 години Дружество на художниците – Силистра“

Една от най-силните страни на Сечкин е способността му да създава „жива връзка“ със зрителя. Неговият пластичен език кани към съпреживяване, диалог и лично тълкуване. В този смисъл изкуството му не е просто визуално – то е комуникация. Именно тук се срещат двете му призвания – на художник и на учител.